Дългогодишната сценографка на операта във Варна Лора Маринова издаде книга за художника Янко Маринов
Дългогодишната сценографка на Варненската опера Лора Маринова подготви поредица от четири тома, наречена „Паметна плоча“, посветена на нейния баща - художника Янко Маринов. Премиерата на първия том е днес в 18:30 ч. в Арт-галерия „Ларго“. Той излиза с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна. „Причините да напиша тази книга са, че около името на баща ми след неговата кончина се завъртяха интерпретации, свързани с неговата дейност като обществена фигура. Те станаха причина аз да го защитя със слово“, каза авторката. Тя предполага, че тези мнения са свързани с неговото политическо минало. Като комунист, той емигрира в Съветския съюз през 1932 г. и учи в Ленинград, след което живее в Москва и Одеса. Завръща се в родината през 1943 г. с разрешение от Българската царска легация. Вярата в комунизма рухва, когато започват сталинистките репресии и двадесетина от неговите приятели изчезват безследно. През 1948 г. връща партийния си билет с думите „Това не е работа за художници“ и това изречение присъства в досието му от Съюза на българските художници, посочи Маринова и допълни, че след това той се отдава на творческа дейност. Става един от основателите и първи ръководители на Групата на варненските художници и има значителен принос за създаването на Постоянната художествена галерия в града. „В него живееше един анархист, който не признава нито едните, нито другите, иска да е свободен, но е в рамки. Оказва се уви, че не може човек да бъде изцяло свободен“, сподели тя. Лора Маринова започва да пише книгата си преди шест години, когато бе поставена паметна плоча на художника на сградата, където се е намирало ателието му. Казва, че е търсила отраженията на баща си в неговите ръкописи и многобройни дневници, в трите му мемоарни книги и в богатия документален материал в Държавния архив във Варна. Книгата си нарича така, защото смята, че това е нейната „Паметна плоча“, която посвещава на баща си и се надява, че тя ще остане и след нея. Отправната точка на нейното повествование започва от завръщането на Янко Маринов от СССР. Съществено внимание обръща на неговата творческа дейност, на изложбите и рецензиите, писани за тях от видни личности като Ненко Балкански, Кирил Цонев, Кирил Кръстев, Васил Стоилов. След тази глава е подредена колекция от 11 цветни репродукции. Визуалният материал в книгата съдържа още черно-бели репродукции, семейни снимки и документи. Дизайнът е на Миляна Стоилова, която работи повече от три години по четирите тома от поредицата. Значително място в първия том е отделено на дневниците на художника, започнати от него на 27-годишна възраст в Одеса през 1934 г. и завършени във Варна в 1947-а. В тях има мисли за любов и смърт, за амбициите му, за изкуство, посочи авторката и допълни, че от страниците се създава образ на трудолюбив, амбициозен, взискателен към себе си и околните човек. Една глава е отделена на неговите две съпруги. Първата е еврейката Султана, която загива по време на окупацията в Одеса, а втората е майката на Лора - Анна. „Баща ми носеше чувство на тежка вина за загубата на Султана, за това, че я е увлякъл към своите прогресивни за времето идеи. В тежките дни, когато е на кръстопът и поддържа болната си съпруга в психиатрична клиника, се появява майка ми, която взема уроци по рисуване при него, и започва да му помага в домакинството, дори се грижи за Султана. След смъртта й те остават заедно и поемат ново начало“, сподели Маринова. Поредицата „Паметна плоча“ за Янко Маринов не е хронологична, уточни авторката. „Започнах да я пиша без определен план и тя се разви като спирала, като темите се отдалечиха от централния въпрос, който исках да разреша. Засегнати са много аспекти, поглеждам към баща ми от различни ракурси“, каза тя. Следващите три книги, които са готови за печат, ще направят достъпни писмата на големия скулптор Асен Пейков и други видни български творци до Янко Маринов, ще добавят ценни подробности към историята на Дружеството на варненските художници и Постоянната художествена галерия, както и интересни щрихи към образите на най-забележителните творци в града. Янко Маринов е роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско. От 1945 г. до последните си дни живее и работи във Варна. Основател и директор на Варненска художествена галерия, един от основателите на варненската група на СБХ и неин пръв творчески секретар, родоначалник на миниатюрата в българското изкуство. Носител на многобройни награди в чужбина, както и Награда „Варна“ за цялостно творчество през 1997 г. Почива във Варна през 2001 г. Лора Маринова е родена във Варна през 1953 г. През 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия в София, със специалност Сценография. Дългогодишен сценограф и главен художник на Варненската опера с над 70 реализирани проекта. Носител на Награда „Варна“ за 2017 г. и награда „Феникс“ за 2023 г. на Държавна опера - Варна. Има издадени три стихосбирки.
|
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
През 2025 година се отбеляза 250-годишнината от рождението на Джейн Остин, родена на 16 декември 1775 година. В чест на този важен юбилей, издават две специални кутии с принадлежности, включващи химикалка, тетрадка и печат с надпис "ex libris". В тези кутии са ...
Ангелина Липчева
|
Лешникотрошачката: Изкуството, което съчетава фантазия и социална действителност
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Георги Славчев: "Майстора е един наистина особен, специфичен художествен свят"
В къща-музей „Владимир Димитров – Майстора“ в село Шишковци, Кюстендил, се проведе представянето на новата книга на Георги Славчев, озаглавена „Урала, Майсторе“. Заглавието е вдъхновено от приветствието, което известният художник ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Пътят на Уилям Бътлър Йейтс през хаоса на модерността и неговото философско наследство
Уилям Бътлър през 20-те години на 20-ти век активно се е включвал в политическите процеси на Ирландия и бил част от новосъздадения Ирландски сенат. През 1923 г. спечелил Нобелова награда за литература, а интересът му към социалните и политическите въпроси го о ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Уличните музиканти предизвикват дебат за социалната помощ и икономическата индивидуалност в Ню Йорк
В голямата шумна и разнообразна среда на Ню Йорк през 30-те години на XX век, уличната музика играе важна роля в социалния живот на града. Въпреки че за някои хора музикантите, свирещи на тротоарите, представляват приветливо развлечение, за други те са просто ...
Валери Генков
|
Златното мастило
250 години от рождението на Джейн Остин: Литературният гений, който промени литературата
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Празнични истории, които улавят духа на Коледа
Ангелина Липчева
|
В последните седмици на годината, уютът на зимното четене е незаменим. Този период е идеален за повторно откриване на стари любими истории и за откриване на нови. В архивите на много издания можем да намерим богатство от празнична литература, която включва списъци с препоръки, рецензии и дори таблици за съставяне на собствена празнична програма. Празничната история заема специално място, представя ...
|
Авторът и перото
Частно или обществено? Как частните пространства променят градския живот
Валери Генков
|
|
14:31 ч. / 28.11.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3042 |
|
Дългогодишната сценографка на Варненската опера Лора Маринова подготви поредица от четири тома, наречена „Паметна плоча“, посветена на нейния баща - художника Янко Маринов.
Премиерата на първия том е днес в 18:30 ч. в Арт-галерия „Ларго“. Той излиза с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.
„Причините да напиша тази книга са, че около името на баща ми след неговата кончина се завъртяха интерпретации, свързани с неговата дейност като обществена фигура. Те станаха причина аз да го защитя със слово“, каза авторката.
Тя предполага, че тези мнения са свързани с неговото политическо минало. Като комунист, той емигрира в Съветския съюз през 1932 г. и учи в Ленинград, след което живее в Москва и Одеса. Завръща се в родината през 1943 г. с разрешение от Българската царска легация. Вярата в комунизма рухва, когато започват сталинистките репресии и двадесетина от неговите приятели изчезват безследно. През 1948 г. връща партийния си билет с думите „Това не е работа за художници“ и това изречение присъства в досието му от Съюза на българските художници, посочи Маринова и допълни, че след това той се отдава на творческа дейност. Става един от основателите и първи ръководители на Групата на варненските художници и има значителен принос за създаването на Постоянната художествена галерия в града.
„В него живееше един анархист, който не признава нито едните, нито другите, иска да е свободен, но е в рамки. Оказва се уви, че не може човек да бъде изцяло свободен“, сподели тя.
Лора Маринова започва да пише книгата си преди шест години, когато бе поставена паметна плоча на художника на сградата, където се е намирало ателието му. Казва, че е търсила отраженията на баща си в неговите ръкописи и многобройни дневници, в трите му мемоарни книги и в богатия документален материал в Държавния архив във Варна.
Книгата си нарича така, защото смята, че това е нейната „Паметна плоча“, която посвещава на баща си и се надява, че тя ще остане и след нея. Отправната точка на нейното повествование започва от завръщането на Янко Маринов от СССР. Съществено внимание обръща на неговата творческа дейност, на изложбите и рецензиите, писани за тях от видни личности като Ненко Балкански, Кирил Цонев, Кирил Кръстев, Васил Стоилов. След тази глава е подредена колекция от 11 цветни репродукции. Визуалният материал в книгата съдържа още черно-бели репродукции, семейни снимки и документи. Дизайнът е на Миляна Стоилова, която работи повече от три години по четирите тома от поредицата.
Значително място в първия том е отделено на дневниците на художника, започнати от него на 27-годишна възраст в Одеса през 1934 г. и завършени във Варна в 1947-а. В тях има мисли за любов и смърт, за амбициите му, за изкуство, посочи авторката и допълни, че от страниците се създава образ на трудолюбив, амбициозен, взискателен към себе си и околните човек. Една глава е отделена на неговите две съпруги. Първата е еврейката Султана, която загива по време на окупацията в Одеса, а втората е майката на Лора - Анна.
„Баща ми носеше чувство на тежка вина за загубата на Султана, за това, че я е увлякъл към своите прогресивни за времето идеи. В тежките дни, когато е на кръстопът и поддържа болната си съпруга в психиатрична клиника, се появява майка ми, която взема уроци по рисуване при него, и започва да му помага в домакинството, дори се грижи за Султана. След смъртта й те остават заедно и поемат ново начало“, сподели Маринова.
Поредицата „Паметна плоча“ за Янко Маринов не е хронологична, уточни авторката. „Започнах да я пиша без определен план и тя се разви като спирала, като темите се отдалечиха от централния въпрос, който исках да разреша. Засегнати са много аспекти, поглеждам към баща ми от различни ракурси“, каза тя. Следващите три книги, които са готови за печат, ще направят достъпни писмата на големия скулптор Асен Пейков и други видни български творци до Янко Маринов, ще добавят ценни подробности към историята на Дружеството на варненските художници и Постоянната художествена галерия, както и интересни щрихи към образите на най-забележителните творци в града.
Янко Маринов е роден през 1907 г. в с. Килифарево, Търновско. От 1945 г. до последните си дни живее и работи във Варна. Основател и директор на Варненска художествена галерия, един от основателите на варненската група на СБХ и неин пръв творчески секретар, родоначалник на миниатюрата в българското изкуство. Носител на многобройни награди в чужбина, както и Награда „Варна“ за цялостно творчество през 1997 г. Почива във Варна през 2001 г.
Лора Маринова е родена във Варна през 1953 г. През 1977 г. се дипломира в Националната художествена академия в София, със специалност Сценография. Дългогодишен сценограф и главен художник на Варненската опера с над 70 реализирани проекта. Носител на Награда „Варна“ за 2017 г. и награда „Феникс“ за 2023 г. на Държавна опера - Варна. Има издадени три стихосбирки.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
|
Избрано
Люси Стоун предизвиква традицията с решението си да запази моминското си име
В историята на феминизма и правата на жените, името на Люси Стоун (Lucy Stone) остава запечатано в съзнанието на поколенията. През 1856 година, когато тя се настанява в хотел в Дейтън, Охайо, под своето моминско име, вместо да приеме фамилията на съпруга си ...
|
Пъстра анимация и важни послания за малките варненци в библиотеката
|
Ако сте поропуснали
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Учителката Соня Рачева, известна с дългогодишния си опит в образованието, ще представи своята нова книга „Полет над класовете“ пред публиката в Стара Загора. Събитието е част от програмата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |